Човекът и обществото интерпретирани от Софокъл (Антигона)

 

Известно е, че заради умението си да изгражда ярки образи на герои със силни характери Софокъл е наречен от съвременниците си майстор на характери. Това твърдение се потвърждава и от трагедията му Антигона. В хода на драматичния конфликт Софокъл изяснява нравствените ценности и законите в човешкото общество, от които се ръководят героите на творбата. Макар и твърде млада, Антигона следва принципите и разбиранията си за дълга на човека към кръвно близките му хора. В своите постъпки тя се ръководи от божите неписани закони и това я подтиква да престъпи Креоновите разпоредби – да не се погребва мъртвият Полиник, брат на девойката.

Според Софокъл, човекът не е сляпа иг­рачка на боговете, а личност, определяща сама поведението си. Драматургът поз­нава добре човешката същност и разбира, че тя се проявява в истинския си вид само чрез постъпките на героя. Така Антигона сама обобщава съдбата си:

Бащин град на тиванската родна земя, и вий, богове на дедите! Вий, тивански старейшини, виждате как, от кого - последна от царския род, аз понасям такава беда за това, че изпълних дълга благочестен!

И Антигона, и Креон имат силно развито чувство за дълг. Разбиранията на двамата герои за дълга обаче са различни. Креон, като тивански цар, чувства дълг към спазването на писаните закони и реда и затова е безкомпромисен към враговете, предан на града си. Антигона - племенница на Креон и дъщеря на Едип цар, разбира дълга като вярност към традицията за почит към мъртвия. Това е моралът на героинята. Из-пълнението на нравствения и морален дълг към мъртвия е породен от сестринската й обич. Така в трагедията на Софокъл се сблъскват две сили - eдната, високият морал на Антигoна, и другата, властта и могъществото на Креон. Различно е отношението към дълга на двамата герои.