Античност

Митът за Орфей и Евридика Великият певец Орфей — син на речния бог Еагър и на музата Калиопа — живеел в далечна (за тогавашните гърци — прев.) Тракия. Жена на Орфей била прекрасната нимфа Евридика. Певецът горещо я обичал. Но Орфей не се радвал дълго на щастлив живот с жена си. Веднъж наскоро след сватбата хубавата Евридика беряла със своите млади немирни другарки нимфи пролетни цветя в една зелена долина. Тя не забелязала една скрита в гъстата трева змия и я настъпила. Змията ухапала младата Орфеева жена за крака. Високо извикала Евридика и паднала на ръцете на притеклите се нейни другарки. Тя побледняла, очите й се склопили. Отровата на змията скъсала нишката на живота й. Дружките на Евридика изпаднали в ужас и техният скръбен плач се разнесъл надалеч. Чул го Орфей. Той изтичва в долината и там вижда студения труп на своята нежно обичана жена. Орфей бил обзет от отчаяние. Не можел да се помири с тая загуба. Дълго оплаквал той своята Евридика; и цялата природа, като слушала тъжното му...

  Известно е, че заради умението си да изгражда ярки образи на герои със силни характери Софокъл е наречен от съвременниците си майстор на характери. Това твърдение се потвърждава и от трагедията му Антигона. В хода на драматичния конфликт Софокъл изяснява нравствените ценности и законите в човешкото общество, от които се ръководят героите на творбата. Макар и твърде млада, Антигона следва принципите и разбиранията си за дълга на човека към кръвно близките му хора. В своите постъпки тя се ръководи от божите неписани закони и това я подтиква да престъпи Креоновите разпоредби – да не се погребва мъртвият Полиник, брат на девойката. Според Софокъл, човекът не е сляпа иг­рачка на боговете, а личност, определяща сама поведението си. Драматургът поз­нава добре човешката същност и разбира, че тя се проявява в истинския си вид само чрез постъпките на героя. Така Антигона сама обобщава съдбата си: Бащин град на тиванската родна земя,   и вий, богове на дедите!   Вий, тивански стар...

На хората от 19 век може да се види лесен живота на нас, живеещите в 21 - трябвало е да перат на ръка, да ходят много, докато стигнат до желаното място, не са имали телефони, компютри, съдомиялни, перални и други. Въпреки това ние също сме изправени пред предизвикателства - трябва да знаем много неща свързани с технологии, защото вече почти всичко е дигитално, в училище трябва са учим повече неща от колкото предишните поколения и все повече учебни предмети се прибавят към образователната програма. Благодарение на нашите прекрасни учители, обаче ние се справяме и дори ходим на училище с удоволствие. Всички те се опитват да направят учебния материал по-лесен за нас като използват най-новите методи и виртуални технологии.

Античността е вълнуваща и интересна епоха. Тя е една от първите важни епохи за културното и научно развитие на човечеството. Обхваща историческото и културно развитие на Древна Гърция (Елада) и Древен Рим. Научните, културните, философските и политическите постижения на тези древни цивилизации са в основата на развитието на съвременните страни. Днешните магистрали и големи пътища са построени по древните римски пътища, една от основните форми на управление - Демокрация, е взаимствана от Древна Гърция и Древен Рим, големите олимпийски игри, провеждащи се на всеки 4 години, са наследство от Елада, медицината, философията, математиката и съвременните научни открития са базирани на тогавашния открития, направени от Хипократ, Гален, Платон, Аристотел, Сократ, Архимед, Евклид, Питагор, Плутарх, Херодот и още много. Древна Гърция Учените смятат, че Древна Гърция се е появила на политическата карта в края на III-II хилядолетие пр. н.е. Древни елини обитавали не само територията на днешната дър...