Античност

     “Илиада” е величествена епическа творба, написана в далечната Античност, но въпреки това още очарова с уникалния си авторски поглед, историята за Троянската война и най-вече взаимоотношенията между героите, от които могат да си извадят поука дори и най-мъдрите хора.       Особено интересни са отношенията между Хектор и неговата съпруга Андромаха, и малкия му син Астианакс. Епическият герой много обича Астианакс и му завещава да е известен сред всички троянци със своята храброст и сила като баща си. Бащиният завет на Хектор към малкия му син е - “...както баща си да стане известен сред всички троянци, тъй да е силен и храбър и Троя със мощ да владее!”. Той желае най-доброто на него. Малкото бебе е уплашено от блестящата броня и конската грива на татко си  и започва да плаче, което символизира - това, че той не иска да бъде воин и да се бие като баща си - “С плач се пригуши детето в гърдите на своята дойка, силно смутено от външния вид на баща ...

Преди древните гърци били покорни на боговете, сега съвременните хора, знаещи много за науката, не вярват сляпо в Бог, а в Твореца, създал Вселената. Древните хора не знаели много за науката и затова вярвали без избор в боговете. Ние, съвременните хора обаче познаваме добре Земята и природата, но въпреки това вярваме в Бог, защото колкото повече научаваме, разбираме, че Вселената е толкова уникална, че няма как сама да се е появила. От друга страна не мисля, че съдбата ни зависи от Божествените сили, а от нас самите. В миналото хората трябвало да спазват божествените закони, да се молят на боговете и никога не взимали важно решение без да попитат жрец или да видят знамение. Те нямали представа за заобикалящия ги свят и се страхували от него. Така техните боязливи сърца намерили упование във вярата - започнали да смятат, че безсмъртни същества се грижат за природата, съдбата, природните стихии, щастието и нещастието им. През съвременния поглед на човека аз виждам, че аз сама...

Нимфи Нимфите са млади, жизнерадостни девойки, покровителки на природата. Те пазят и съхраняват природа, помагат на животни и растения в беда. Те не били безсмъртни, но живеели дълго време. Съществуват много видове нимфи. Дриадите са покровителки на дърветата и горите. Някои от тях са наречени на дървото, в което са се родили и в което живеят например - мелиадите (мелиада), което на древногръцки означава дървото ясен. Хамадриадите (също вид дъресни нимфи) са свързани неделимо със своето дърво и когато хорат го отсекат, неговата нимфа умира, затова боговете и дриадите наказвали тези, които не умилостивят горските нимфи преди да отсекат дърво.   Наядите са нимфи на потоците, реките и езерата като най-често се свързват със сладководните води. Според древните гърци съществували наяди, които лекуват рани и болести, когато влезеш в техния водоизточник. Вярвало се, дори че някои от тях даряват с мъдрост или безсмъртие. Както и Хамадритите така и те били тясно свързани със своя дом и ...

  Митът за Пандора, интерпретиран от балет “Арабеск” Спектакълът показва историята на Пандора в седем сюжетни картини – Пандора, седемте смъртни гряха и нейното отношение към тях. Той е номиниран за наградата „Музикант на годината 2015“, БНР, награден е с„Кристална лира 2015" и най-добро танцово представление за 2015г. на София.  Хореографията е създадена от Боряна Сечанова, а сцената и костюмите от Никола Налбантов. Музиката е симбиоза между различни композиции на Пол Ван Брюхе и Петър Дундаков. Диригент на представлението е Пламен Джуров, а участващите в главни роли са Цветана Бандаловска , Евелина Христова и Даниела Димитрова . Троянският митологичен цикъл, представен чрез операта “Хубавата Елена” Либретото (литературният текст на музикално-сценично произведение) е част от творби на Анри Мейак и Людовик Алеви. Диригент-постановчик е Юли Дамянов, режисьор-постановчик - Александър Текелиев, диригент на хора - Невена Михайлова и концертмайстор - Йордан Ковачев. Създател на ко...

Аргус Аргус е великан, който има сто очи, разполжени по цялото му тяло и винаги затваря само две от тях, за да не избяга нещото, поверено му да го охранява. Той е син на могъщата майка на Земята, Гея. Веднъж той трябвало да пази Йо - любовница на Зевс, която Хера ненавиждала и затова превърнала в крава, а после пратила след нея гигантски стършел, който я следвал неотлъчно и постоянно я жилел. Но Зевс не искал неговата любима да страда и затова пратил бързоногия Хермес да спаси Йо и да убие Аргус. Чрез своята сладкозвучна лира вестителят на боговете накарал великана да заспи като затвори и стоте си очи. Когато Аргус потънал в дълбок сън, Хермес с един замах на своя меч му отсякъл главата. В знак на признание, че Аргус безстрашно пазел Йо, Хера сложила стоте му очи на любимата си птица - пауна. В Тихия и Индийския океан може да се срещне риба, която не случайно е наречена Червен Аргус от хората - тя има безброй красиви петънца, наподобяващи очи. Тифон Тифон е огромен дракон със сто глави...

Митът за Орфей и Евридика Великият певец Орфей — син на речния бог Еагър и на музата Калиопа — живеел в далечна (за тогавашните гърци — прев.) Тракия. Жена на Орфей била прекрасната нимфа Евридика. Певецът горещо я обичал. Но Орфей не се радвал дълго на щастлив живот с жена си. Веднъж наскоро след сватбата хубавата Евридика беряла със своите млади немирни другарки нимфи пролетни цветя в една зелена долина. Тя не забелязала една скрита в гъстата трева змия и я настъпила. Змията ухапала младата Орфеева жена за крака. Високо извикала Евридика и паднала на ръцете на притеклите се нейни другарки. Тя побледняла, очите й се склопили. Отровата на змията скъсала нишката на живота й. Дружките на Евридика изпаднали в ужас и техният скръбен плач се разнесъл надалеч. Чул го Орфей. Той изтичва в долината и там вижда студения труп на своята нежно обичана жена. Орфей бил обзет от отчаяние. Не можел да се помири с тая загуба. Дълго оплаквал той своята Евридика; и цялата природа, като слушала тъжното му...